Даваме много на всички, до които се докоснем. Дадохме на

 

 

Даваме доста на всички, до които се докоснем. Дадохме „ на вси словене книга да четат “ с фундаменталния изчерпателен български език. Създаваме духовна аура, която въздига Човека по пътя му към Бог,

уверена е преподавателката Видева

 



Коя е Ели Видева? 
     Родена  в Хасково. Завършила математика в Пловдивски университет „ Паисий Хилендарски ”, мениджмънт на образованието в УНСС и информатика в Тракийски университет.

      Работи като преподавател по математика и осведомителни технологии в Хасково. Дългогодишен ръководител на Клуба на дейците на културата, който е съорганизатор на литературни дни „ Южна Пролет ”. 

     Автор е на стихосбирките „ Огън под дъжда ”, „ Дом ”, „ Версия Живот ”, „ Небесен конник ”, „ Думи за нататък ”, „ По оста ”, " Оживявам ", " Под кривата круша ", " Проекции върху сферичната природа ", " Палимпсест ", „ За няколко живота “. Съставитетел и редактор на антологии и литературни сборници.

     Носител на национални награди и на огромната европейска премия в Куртя де Арджеш, Румъния.

     Превеждана на съветски, украински, полски, италиански, турски, британски, румънски, арабски и сръбски език. 

     Член  на Съюза на българскте писатели, на Славянска литературна и артистична академия, на Международно придвижване " Poetas del Mundo " и на Съюза на математиците в България.

 

 



 

-Ели, вие сте поетеса, публицист, държавник. Изпуснах ли нещо, Ели?
-Да, най-много в всекидневието - Учител по математика.
 
-В кое от всичките си авплоа се чувствате най-комфортно?
-Професионално – в учителството. Душевно – в литературата.
 
-Вие сте поетеса, която се е утвърдила в годините с творчеството си. Ще си разреша да изтъквам едно четверостишие от вас, доста уместно за сегашната реалност и то е:

 

„ Светът не може да ни види сметката,

тъй като сме безумни като Космос.

Светът ни е дебитор, поради жестове,

с които сме го извисили чак до Господ. “

 

- Защо светът не може да ни види сметката? И с какво съгласно вас сме извисили светът чак до Всевишния?

- Ние, българите, сме твърдо племе. Оцеляваме като че ли на инат на всички безумия, които ни сполетяват. И даваме доста на всички, до които се докоснем. Дадохме „ на вси словене книга да четат “ с фундаменталния изчерпателен български език. Създаваме духовна аура, която въздига Човека по пътя му към Бог. 

-Ели, поезията е за ценители, тя не е за всеки. Според вас какво място заема поезията като род измежду актуалните читатели?

-За лирика са нужни особени сетива. Да, тя се чете относително малко, само че всеки човек под въздействие на разнообразни събития и положения има потребност да се допре до поетичното слово. Прекрасно е, в случай че попадне на точния създател. Тогава е извоюван за поезията.

 



 

-Имаме ли в България в действителност положителни модерни поети?
-Да, имаме поети на европейско равнище. Жалко, че не се издават и в чужбина. Преводите са проблем. За присъединяване в разнообразни международни конгреси създателите сами си заплащат за преводи, няма политика за реклама на българската литература като се изключи няколко избрани /от кого ли?/ създатели.

А от предходното генерации поети и поетеси вие персонално на кои бихте се спряла? Кои са ви вдъхновявали?
Много са! От Атанас Далчев и Валери Петров, през Павел Матев, Дамян Дамянов, Ваня Петкова, Екатерина Йосифова и Петър Анастасов до Борис Христов и Иван Здравков.

 
-Защо издателите не желаят да издават лирика? По този метод не погребват ли живи поетите на България?
-Според тях не е рентабилна. Логиката: “Кой ти купува и чете лирика? “ е водеща. Докарали сме я до такава степен, да си плащаме на издатели, в случай че не са съумели да се доберат до някаква дотация. Книжарниците не желаят да продават лирика, тъй като не се печели солидно от нея. А поета – „ кучета го яли “, нормално множеството хора го броят простак, тъй като се занимава с нещо, което не носи пари.

 


 
-Един въпрос, касаещ вашата съществена специалност. Децата в учебно заведение четат ли? Обичат ли да четат? Знаят ли създателите на България?
 
-Четат, знаят създателите от програмата. В последно време четат много фентъзи или книги на британски и испански – знаят езици. Поезията не им е приоритет, тъй като ги заливат с доста чалга, а с елементарно смилаемото бързо се привиква. Но при среща със стойностни поети реагират сърдечно. Има младежи, които вършат опити да пишат, но пуста мода на свободен стих като отвесна прозаичност, отразява им се не изключително добре. 
 
-Защо съгласно вас махнаха поети – класици от учебната стратегия, а други поети и поетеси класици въобще не са включвани в програмата? Имате ли пояснение?
 
-Не са комфортни на новата обстановка. Програмата се написа от политкоректни хора, или от прекомерно съвременно мислещи човеци, които настояват, че би трябвало да се учат повече непознати създатели. За тях българската класика е прекомерно незначителна.

 


 
-Вие на какво учите децата? Вашата съответна задача, не тази която ви е по програмата в час?
-На човечност, съпричастност и поклонение пред положителното и хубостта. 
 
-Има ли вяра в новото потомство да се научат да четат и да заобичат литературата и четенето, или е „ идея пердута “?
 
-Надежда постоянно има. Когато на едно дете му отвориш прозорчето към книгите, когато му подадеш като репери няколко забавни създатели, то единствено си намира пътя към литературата.
 
-Погребана ли е литературата като цяло или е във краткотрайна кома? Изследване демонстрира, че 46% от българите не са прочели една книга за предходната година. Това за мен е провал, дъното! Вие по какъв начин ще коментирате тази жалка статистика?
 
-Винаги е имало четящи и нечетящи. Не знам по какъв начин ги вършат тези статистики, само че продажбите на книги не са аршин. Хора, които не могат да си разрешат да купуват, заемат от библиотеките. Лошото е, че има към този момент две попиляни от чалгата генерации. Вижте уеб страниците за съвременно обзавеждане – там библиотеки няма. Мотаят се по няколко книжки, що се касае за цвят. Резултатът е предупреден.
Как стои въпроса с културата ни въобще? Различни статистики демонстрират друго по тази причина най-хубавият барометър е човешкото наблюдаване. Какво става с нашата просвета, Ели?
 
Културата е натикана в ъгъла. Защото, съгласно бизнеса, не носи доходи, а единствено харчи за нещо ефимерно. Ако единствено забавлява – бива, а тя си разрешава да задава въпроси, да възпитава хармония и усет. И е белег за развиването на цивилизацията. Тъжно е, че нашите културни явления се признават по целия свят, а тук не ги броят за нищо. Оправдават се, че сме били дребни. Защо тогава на всички места се изправят на крайници пред „ Мистерията на българските гласове “, а тук фолклора се счита за нещо остаряло.

-Преди време поръчах такси и водачът, който ме возеше се оказа основен баритон в БНР! През остатъка от деня след работното си време в радиото кара такси...за да свърже двата края. Това обикновено ли е? Достойно ли е за хората на изкуството притежаващи гений и обучение?

-И мен ме е возил национален артист. Не е обикновено, несъмнено. Талантливият човек е най-уязвим, най-пренебрегнат и съвсем смачкан от бита. Затова се разпява сред два курса и макар отчаянието продължава да се развива професионално
 
-Можем ли да приказваме за нравствен крах?
-Не мисля. У нас има доста духовни хора, който работят за извисяването на индивидите безшумно, поредно и методично. Няма да ги видите по малките екрани, те не бият тъпани за дейностите си. Знаят, че имат задача и я следват. В тях ми е вярата.

 

-Според вашите наблюдения по какъв начин се развива изкуството в провинцията, в дребните градове?
-Трудно се прави изкуство в провинцията. Неразбирането и пренебрежението е навсякъде. 
Населението си познава баровците, мутрите и миските и нехае за художника, писателя, музиканта. Ако инцидентно някой от тях се прочуе, реакциите са от „ Той ми е другар, лани пихме бира “ до „ Я па тоя, за къф са мисли “.

- Да се върнем към поезията. Вие сте създател на стихосбирките „ Огън под дъжда ”, „ Дом ”, „ Версия Живот ”, „ Небесен конник ”, „ Думи за нататък ”, „ По оста ”, " Оживявам ", " Под кривата круша ", " Проекции върху сферичната природа ", " Палимпсест ", „ За няколко живота “. Какво издадохте последно? Разкажете ни в детайли за новата си „ поетична рожба “?
 
-„ За няколко живота “ е книга за България. Тя ни е едничка и е редно освен да я обичаме, а и да я пазим и да ѝ се прекланяме. Защото е Родина.
 
-Какво следва в случай че не е загадка?
 
-Работя върху поетичен ръкопис. Дай Боже да съумея!
 
-В началото на лятото сме, предстоят отпуски, ваканции. Какъв ще е вашия зов към хората и най-много към родителите и децата им?
 
-Да прекарват повече време с децата си, да беседват, да разискват филми и книги, да слушат музика. И да се обичат.
 
-Какво още не казахме в това изявление, Ели?
 
-Сигурно още можем да си приказваме, само че дано дадем опция на читателите да помислят върху изреченото. Даже и да не го харесат.
 
-Как да го приключим?

-Ще оцелеем! Достатъчно мощен дух носим!